Около Райнхарт Козелек: Историческо време и темпоралност

Представете си, че ако всичко, което изпитваме, се случваше отново и отново, то нямаше да има никакви изменения. При повторяемостта на събитията не би имало развитие. Обаче, ако всяко преживяване можеше да бъде възприемано единствено като ново и иновативно, човечеството щеше ежедневно да попада в дълбока бездна. Следователно, при условие че всичко е само ново и липсват повтарящи се моменти за свързване на миналото с бъдещето, бихме потънали в абсолютна празнота. Така една крайност — идеята за непрекъснатата новизна — не може да съществува без наличието на повторения. В същото време обаче ежедневните ни срещи с тези повтаряния биха били невъзможни без наличие на промени в определени аспекти. Това представлява основният проблем, който ще разгледам по-надолу.
Райнхарт Козелек