Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване вероятно е най-опасният жанр в публицистиката. От своя страна, политико-психологическото портретиране носи по-висока отговорност за автора, тъй като може да направи политиците уязвими и често предизвиква техния гняв. Това е неизбежно, защото се накърнява публичният им образ — нещо изключително ценно за тях. Освен това такъв анализ ги прави по-прозрачни пред опонентите и недоброжелателите.

Заради тези рискове изграждането на портретите винаги е било трудно и бавно. Моята основна цел не беше да вредя на тези хора; напротив, стремях се да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за властта и желаещи да достигнат до държавната храна. В съвременността наблюдаваме повече самовлюбени индивиди в обществения живот отколкото истински загрижени личности.

В моите портрети присъства само частична истина относно обектите на анализа. Често специфичните черти са леко намекнати, с цел да не бъдат прекалено отблъскващи както за публиката, така и за близките им. Необходимо е дори хора с недостатъци да запазят своето човешко достойнство и им трябва шанс за положителна промяна – макар че личното ми убеждение е, че шансовете са малки.

През последните години България преживява значителен упадък; почти сме останали без сериозна индустрия от времето на социализма, а другите икономически сфери едва функционират. По време на така наречените реформи страната ни понесе много загуби. Имах възможността редовно да пиша по темата още когато започнахме да забелязваме негативните последствия върху националните интереси — а не след като всичко вече беше приключило. Датировките под всяка статия ясно показват този процес.