100 години Народен театър

През последното десетилетие на 20-ти век Народният театър постепенно заема позицията на централен театрален институт. Той привлича значителна част от най-интересните, обещаващи и активни български режисьори към своите сцени. Неговите спектакли в голяма степен отразяват състоянието и тенденциите в развитието на българския театър като цяло. Въпреки това, през втората половина на десетилетието, особено към края на 90-те години, Народният театър все по-често се сблъсква с редица нерешени проблеми и новопоявили се въпроси, произтичащи от променящата се театрална среда. Само някои от тях могат да бъдат формулирани по следния начин: какъв трябва да бъде обликът на националния театър в началото на 21-ви век? Не е ли необходимо да обсъдим представите за "първата сцена" у нас? Какво е отношението му спрямо класическата и съвременната българска драма? Нужно ли е изобщо да преосмислим ролята на Народния театър като представителен орган за нашата култура и държава в актуалните културни условия?
Освен това „високата“ театрална култура, която често предизвиква смях върху неговите сцени, явно също има нужда от нов подход при обработка и представяне.
Авторите