Америка и американците. Русия и русите

В едно свое интервю Йосиф Бродски, носител на Нобелова награда за литература, споделя: "Ако бях издател, бих събрал в един том две произведения: Кюстин и Токвил." Книгата на маркиз Астолф дьо Кюстин, издадена през 1843 г., представлява колекция от писма относно неговото пътуване в Русия през лятото на 1839 г. Тя веднага е преведена на английски и немски език и му донесе известност в Европа. В Русия обаче книгата е забранена почти моментално и остава недостъпна (в действителност все още не може да се намери), като по този начин придобива статус на легенда. Причината за това е дълбочината на анализа й относно т.нар. руски национален характер, представен с ярък афористичен стил (Балзак има основание да нарича Кюстин наследник на Шамфор по отношение наблюдателността му и Риварол - що се касае до остроумието). Вероятно затова въпреки че разглежда чувствителни теми свързани с руското национално самочувствие, тя продължава да бъде много популярна (официалният тираж надхвърля 700 000 копия).

Малко преди публикуването на труда си от Кюстин (април 1831 г.), друг французин – маркиз Алексис дьо Токвил – отплава към Хавър с цел да проучи експерименталната демокрация в Америка. За него тя служи като лаборатория за изучаване на централния проблем за времето - как стремежът към равенство може да съществува успоредно със свободата. Анализът му върху връзката между законите и институциите в САЩ и американските нрави остава ненадминат досега.

Когато книгите на Кюстин и Токвил бъдат сравнени помежду си (за първи път толкова подробно представени на български), те предоставят ясно обяснение както за историческото развитие двата народа, така и за настоящето им положение и трудности. Те дават поглед върху бъдещето им - макар без славата нa Нострадамус, двамата притежават повече сбъднати предсказания.

Препрочитайки "Писма от Русия" от Кюстин, установявам колко проницателна и пророческа е тази книга.
Емил Чоран, „Тетрадки“ (1965)

Читатели като Токвил постоянно откриват удивително познатите черти on съвременна Америка във великото произведение.
Артър Шлезинджър