Преживяното не подлежи на обжалване

Моят живот е и продължава да бъде неразривно свързан с вечния идеал за изграждане на общество, основано на свобода, хуманизъм и социална справедливост, което включва и всички предизвикателства по пътя. Не изпитвам съжаление за това; напротив, благодаря на съдбата, че ми помогна да открия този път – нито ще се откажа от преживяванията си, нито имам намерение да ги променям. Те са окончателни.
Но дали моите действия винаги са били почтени и достойни? Какво в тях може да се счита за добро и какво - за лошо? Имам ли право честно да гледам хората в очите без чувство на вина? Тези въпроси ме занимаваха преди време и все още стоят пред мен днес.
Сигурен съм, че много добросъвестни хора си задават подобни размисли.