Египет на фараоните

Древноегипетската терминология, която често превеждаме като магия, е "хека". Въпреки че този превод акцентира на аспекта на магията и свързаните с нея понятия, той обхваща само малка част от истинското значение. Египтологията през XX век разкрива, че за древните египтяни "хека" включва всичко онова, което днес наричаме религия, митове и митологии, вяра и съответстващите практики – безспорно и магия.

Обичайно се приема, че Египет по времето на фараоните е мястото на произхода на магическите изкуства и предсказанията. Ако не направим ясна дефиниция на термини те ще ни оставят с впечатлението, че страната е генерирала единствено малък аспект от богатството на древната духовност. Обаче анализът показва, че "хека" представлява силата, която свързва видимото с невидимото в нашия свят и ги обединява в едно цяло. За старите египтяни светът бил единство между Слово и Образ - тези две измерения били неделими благодарение на "хека". Разделението между Словото и Образа (или Изображението), настъпило в неегипетски контексти около границата между второ и първо хилядолетие пр.н.е., довело до съвременния разрив между религията и магията; така възникнала гледната точка за магията като нещо опасно или вредно за религиозния живот поради активиране на сили противоречащи на божествеността.