Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват преди всичко остатъци. Те са крайна форма, в която остава съзнание за честване, свързано с историята, която го налага и едновременно игнорира. Това понятие възниква като резултат от деритуализацията на нашия свят. То генерира, определя и утвърдява изкуствено една общност, дълбоко ангажирана с трансформацията и обновлението си. В този контекст новото обикновено се поставя над старото, младостта над зрялостта, а бъдещето над миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници и годишнини; договори и протоколи; паметници и светилища – всички те са свидетелства от друга епоха и представят заблуди за вечността. Именно затова тези усилия носят един носталгичен характер.

Местата на памет произлизат от усещането за отсъствие на спонтанна памет: необходимо е да бъдат създавани архиви, да се организират чествания или да се четат надгробни слова – всичко това не е естествено действие. Тези практики възникват благодарение на връзката между моменти в историята - отделени от нейния поток, но впоследствие върнати обратно в него. Такъв подход не води до истински живот нито до пълно умиране; той напомня по-скоро за миди по морския бряг след оттеглянето на морето на живата памет.
Пиер Нора