Нулев брой

Съставена от случайни елементи редакция подготвя ежедневник, който не цели толкова да информира, колкото да манипулира и да разпространява клевети, извършвайки мръсни услуги на своя издател. Параноичен редактор, скитащ из безумния Милано (или странен редактор в нормален Милано), реконструира събитията от последните петдесет години според зловещ план, изграден около разложеното тяло на един псевдо-Мусолини. Под сянката на „Гладио“, ложа П2, убийството на папа Лучани и държавния преврат на Юнио Валерио Боргезе – заедно с ЦРУ и червените терористи, контролирани от тайните служби – се натрупват две десетилетия атентати и отклоняване на вниманието; набор от необясними факти, които изглеждат измислени до момента, в който предаване по Би Би Си не потвърди тяхната истинност или поне признаването им от самите извършители. И в крайна сметка се появява трупът по средата на най-ужасната и обсъждана улица в Милано. Тук следва крехка любовна история между двама провалени герои - един несретен писател и тревожно момиче, което е напуснало университета за да помага на семейството си; то специализира в слуховете относно романтичните връзки но все още плаче при слушането на второто движение от Седмата симфония на Бетовен.

Този наръчник представлява пример за лоша журналистика и оставя читателя постепенно объркан дали всичко това е плод на въображението или реалност. Сюжетът се развива през 1992 г., като намеква за много мистерии и абсурди през следващите двайсет години точно когато главните персонажи започват да вярват, че техният кошмар е приключил.