Направо през времето или Речка

Антоанета Богоева е част от изчезващата група писатели, които разчитат предимно на своята вродена дарба. Тя е сред малкото истински таланти, за които постмодернистичните техники като компилации, цитати и литературни игри са напълно непознати. Въпреки това, тя притежава контекст, който ще бъде разгледан по-късно; той не е целенасочено търсен и носи също толкова автентичност, колкото всичко останало в творчеството й – сякаш вплетен с майчиното мляко. Антоанета се проявява в трите основни жанра на литературата: поезия, проза и драма, но във всяка форма остава ПОЕТ. Лириката представлява нейния характер и сърцевина.

Нейната книга "Направо през времето или Речка" комбинира по-дълъг текст, който авторката определя като "роман", със стихотворения в проза под заглавие "Размисли". Романът и прозовите стихове формират концептуално единна творба, която всъщност представлява лирическа проза и впечатлява с остра сетивност към природните явления и човешките опити. Освен това демонстрира способността си да генерира оригинални метафори – което ясно личи в настоящата й книга.