След Вавилон. Аспекти на езика и превода

Книгата на Джордж Стайнър "След Вавилон" ясно подчертава, че всяка форма на изразяване е вид превод и всяко взаимодействие между хората представлява пренос на смисъл. За да бъде предадено послание от един човек на друг, то трябва да се трансформира – не само в рамките на различни езици, но също така през времеви и пространствени контексти, култури и обстоятелства. Това становище служи като основа за разискванията му в "След Вавилон", която е сред най-влиятелните произведения относно темата за превода. Какво прави възможен или невъзможен този процес? Къде са пределите му? Разширявайки концепцията за превода до максималната й граница, авторът неизменно стига до размисли относно ограниченията на езика и неговото взаимовръзка със света.

Джордж Стайнър самопредставя себе си като трилингвист, което му предоставя уникален поглед към дълбоката европейска традиция; той се чувства у дома в нея и я изучава с лекота. Отхвърляйки фрагментарния подход на съвременната хуманитаристика, Стайнър уверено черпи знания от разнообразните извори на западноевропейската мисловна традиция. Сред провокативните идеи в творчеството му можем да открием следното: теорията по отношение на превода е невъзможна; вместо това може да говорим за поетика; езикът функционира както като средство за комуникация, така и като бариера срещу нея; а именно лъжата притежава творчески потенциал повече от истината.

Стайнър успява успешно да подкрепи своите аргументи с множество примери и в заключителните части на книгата предлага херменевтични анализи върху конкретни текстове и техните версии – това представлява интригуваща четивност за читатели, които искат не само философски разбирания относно превода, но също така желаят да наблюдават как всичко това се реализира практически в действителността.