Ключът на мрака Кн.2 от Трилогия на мрака

„Ключът на мрака“ е произведение от изключителен и рядък вид, за който каквото и да се спомене, никога не би било достатъчно. То представлява истинска Нова Ренесансова Епопея, в която Ирационалността най-сетне намира своята дългоочаквана корона сред опоетизирани до симфоничност акценти. Това е странно романтично-релативистко пътешествие от сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-затънтените кътчета на "Специалната теория на относителността". Самият Алберт Айнщайн, както и още шестима значими гении, които се завръщат от Небитието в необичайни физически форми, превръщат фантастичния сюжет в ослепителен калейдоскопичен трактат: нови и странни интерпретации на „Седемте Ангела на Апокалипсиса“ (от Откровението на Св. Йоан).

Докато в първата част от „Трилогията на Мрака“ авторът изгражда хармония чрез множество езотерични и окултни символи, във втората част основата е Храмът на Релативната физика. Главният герой Курт прави кратко появяване в края, но играе ролята си като постоянна опора или вдъхновение за останалите персонажи; той извършва единственото категорично действие сред хаоса от теософски явления, което сякаш обявява своето повторно раждане като контрапункт спрямо главния герой Ливио – носещ всички белези на Високото Възраждане.

Може ли Мракът да служи като ключ към древните и новите пророчества? Тук думите само по себе си са недостатъчни; единствено бурната трансформация им придава легитимност пред подсъзнателното Дълбоко просветление.

Енигматичен и херметичен по природа, този роман притежава зловеща красота с релативистки нюанси. Той привлича ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима луминесцентност и може да бъде възприеман само като гримоар за Новото хилядолетие.
Габриел Абсенти