Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн.3 и Кн. 4

Разказ за прабългарин, който бил конник и жадувал да открива непознати места, но не успявал да спре, което водело до неговата гибел; за славянин, орач по природа, който се свързвал с полята и планините като със свои корени, черпейки от тях спокойствие и вътрешна сила; за тракиец, мъдрец с много знания и памет, но без сили да действа в момент на упадък на народа си.

Историята разказва за трима мъже – наследници на своите племена – които се борели срещу времето, опитвайки се да запазят следите си. Те осъзнали, че земята може да предложи вечност и затова я приемат като обща родина и майка. Така те станали нейни синове — а братството между синовете на една майка е неоспоримо.

Така положили основите на един народ и държава, които съществуват до днешен ден под името български.