Бойно охранение

Дойранската епопея представлява обобщаващо наименование за пет отбранителни битки, водени от българската армия срещу атакуващите сили на Антантата в позиционния период по южния фронт по време на Първата световна война, близо до град Дойран.

След като германското командване нарежда спиране на българското настъпление през 1915 година при сръбско-гръцката граница, българските войски преминават в защита и укрепват своите позиции около Дойран.

През август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 000 военнослужещи и 400 оръдия започват нападение над защитната линия в района на Дойран, която се охранява от Втората пехотна тракийска дивизия. Атаката стартира на 9 август с интензивен артилерийски огън върху позициите на Двадесет и седми чепински полк и Девети пловдивски полк. Четирите последвали атаки - проведени между 10-ти и 18-ти август - са успешно отблъснати от Втората дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските сили понесоха загуби над 3 200 души, докато чепинците изгубиха 1 106 свои бойци, а пловдивчаните – още 250.

През следващата година (1917) Втората пехотна дивизия е заменена от Девета пехотна дивизия под ръководството на полковник Владимир Вазов, която записва забележителни успехи в историята на българската армия.

На деветнадесети февруари съюзниците предприемат нова атака срещу Тридесет и трети свищовски и Тридесет четвърти троянски полк разположени височината Борис; там троянците извършват решителна контраатака. Нападението продължава с нов опит за пробив през февруари21-ви но е неуспешно благодарение интервенцията на артилерията.

Нови опити да бъде превзета Дойранската позиция се случват през април: нощем между двадесет четвърти и двадесет петият април , както и два дни по-късно – всички те завършват без успех за противника въпреки значителните жертви сред защитниците – около две хиляди души (900 умират вследствие заболявания или ранения). Загубите сред съюзническите войници възлизат над дванадесет хиляди убити или ранени; генерал майор Вазов получава повишение.

На шестнайсти септември осигуряващата линията Девета плевенска дивизия трябва да устои пред новото масирано настъпление от страна силите натрупани във формация: четири английски Divisions плюс две гръцки дела численост почти75 хиляднa армии командирани генерала Джордж Милн . След двумодневни жестоки боеве съюзницте губят11 хилядидуши със смъртност или травма ; Българските загуби наброяват1736 мртви телаили1100 ранени воини . Цели британси батальони оставят тялото си край върхове Кала тепе.Докато успешният напредък бил постигнат при Добро поле издал заповед към генерал Вазовза саморазрушаване! Независимо всичко победа при направила положително влияние чрез Андрей Ляпчев който представлявал Българие преговорено примирие .

Генерал Владимир Вазов по кьосче допълнително заявява :

„Андрей Ляпчев уверявайки ни че именно побида печелим место дадено похвала дойдогто сопоставяне имаха намерения не освободихме униженияте избягали чрез антибаштийство"