Социалният страх

В условия на икономическа несигурност и социални колебания между двете крайности на политическия спектър, изследването на явлението „социален страх” цели да подреди съмненията и противоречията в нас, които възникват от тази нестабилност, и да обясни защо те ни завладяват. Въпреки че книгата „Социалният страх” е написана от експерт – опитен университетски преподавател по Икономическа социология и свързани дисциплини, тя е достъпна за широката аудитория, което я прави още по-ценна.

Авторът Апостол Атанасов Апостолов се позовава на множество източници. Неговото произведение включва данни от специфично емпирично проучване, както и описания и анализи на житейски ситуации, които подкрепят научната му теза. Страхът, тревожността и паниката са теми с често срещано значение; авторът предлага размисли именно върху тях.

Книгата е структурирана в четири глави. Първата глава разглежда самата същност на страха и различните теории около него. Атанасов ни въвежда в тематиката чрез цитати от редица автори и конкретни примери за разнообразие в страховете.

Втората глава се фокусира върху страховете на модерния човек - какви са те в микросреда (семейство), мезосреда (работно място) и макросреда (общество), а също така разисква конфликтите, произтичащи от тези страхове. Тук особено внимание се отделя на вътрешните терзания.

Третата глава представя класация на най-разпространените видове страхове спрямо техните разновидности 및 нива на тревожност.

Последната четвърта глава обобщава предходното съдържание като разглежда системното влияние на страха върху индивидите — споменавайки социалната среда като "джунгла", организационния натиск или “социалния вампир”, както институционалните директиви влияят индивидуално.

Тази книга представлява интерес не само за специалистите по темата но също така предоставя ценна информация за всеки желаещ да разбере своите собствени социални страхове; помага им да осъзнаят как могат да ги преодолеят. С богатия си доказателствен материал – коректно цитиран – работата ще впечатли читателя още с първоначалните си страници. Излизайки извън традиционния академичен стил, Апостол Атанасов успява да направи темата близка до нас самите. Крайнато послание гласи:
„Източникът не само на щастието, но и всички човешки добродетели е у нас самите... трябва да вярваме в тяхното съществуване.”