Избрано

Георги Господинов някога спонтанно отбеляза, че Едвин Сугарев не просто пише стихотворения, а създава книги. Лично аз бих добавила, че неговото творчество може да се оприличи на концентрични кръгове, които се разширяват навън и постепенно влизат навътре. В този контекст можем да кажем, че Сугарев не пише само книги – той пише една единствена книга. Тази Книга е израз на дълбочината на мислите му и включва поезия с фокус върху детайлните наблюдения. Ако трябва да обобщя творчеството му, бих го нарекла космогонична поезия, основана на архетипното взаимодействие между героя и наблюдателя.

Според Михаил Неделчев любовта присъства безброй пъти в сцените от неговата работа - тя носи театрални жестове и метаморфози. Има много начини за възприемане и осъзнаване на любовта; тук тя представлява вечност и абсолютност – сама определяща се без външни критерии или нужда от допълнителни основания.

Иван Теофилов описва една драматична поезия с широки и плавно развити строфи, в които ясно прозира напрежението в социалната структура и съзнание. Тази поезия е изпълнена със страстен заряд, който внезапно става остър и сложен; търсенето на свързаност преминава през открито разказано слово.