Аз бях в разузнаването + CD

Съдбата на офицерите от българското разузнаване през периода на Студената война може да бъде сравнена с преживяванията на българските военни при цар Фердинанд. През 1913 година армията ни претърпя поражение от съюзниците Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни нанесоха удари в най-неподходящ момент заради фаталните грешки на главнокомандващия, което доведе до Първата национална катастрофа.

Трябва ли офицерите от разузнаването в Царство България да носят вината за това, че по време на Балканските войни са следвали командира си авантюрист? Те се бореха за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а не за личната изгода на монарха. Какво правим с офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна – трябва ли да ги осъждаме, защото по време на Първата световна война давали живота си за родината, изпълнявайки заповеди, които водят до Втората национална катастрофа?

Когато правителството начело със Станишев отвори архивите относно външното разузнаване в региона и направи аналог между политическата полиция и разузнавателните служби, разбрах колко е важно да говорим открито.

Това действие представлява предателство към онези хора, които жертваха всичко в името на българските интереси в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят около 30 хиляди българи; славянското население в Република Македония е преобладаващо българско - около 90 процента. Независимо от политическите обстоятелства у нас през XX и XXI век, целта пред нашето разузнаване беше ясна: да опази етническия ни произход от асимилация и да защити човешките права , както и да подпомага дипломацията във връзка с международизацията на българския въпрос в Югославия.

Затова реших: времето е дошло хората да узнаят какви действия предприемаше един офицер от Националната разузнавателна служба в градове като Скопие, Белград, Прищина или Сараево.

Велизар Енчев
Доктор по международно право και международни отношения