Прераждането на Питър Прауд

Той напусна вилата и се потопи в тъмнината на нощта, напълно гол. От северния край на езерото, над планината, луната висеше. Почти пълна и наклонена от едната страна, тя скача между облаците. Той й се усмихна и леко се залюля. Образът й му се размножи пред очите – сега имаше две луни. Съсредоточи вниманието си и успя да ги обедини отново в една. Езерото пред него изглеждаше като мътно злато. Остър вятър, който през първите есенни дни пронизваше още по-силно, раздвижваше водната повърхност, а тихата му меланхолична песен звучеше сред боровете, дъбовете и кленовете. Въздухът беше наситен със смола от борчета, дим от изгорели дърва и гнили листа - твърде рано езерото напомняше за идването на зимата. Той потрепери при първия порив на студения вятър, но скоро почти спря да го усеща. Всъщност този вятър само засили радостното му опиянение…