Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и внушително телосложение, е свикнал да бъде унижаван и предаван от съпругата си – млада, атрактивна и свободомислеща Флора. Един от нейните любовници дори решава да запише нейните изневери в роман на заглавие „Моята Лаура” и го предоставя на Уайлд. Дълбоко засегнат, той търси утеха в саморазрушителни действия.

Владимир Набоков пише „Оригиналът на Лаура” през периода 1975-1977 година. Разбирайки, че няма да успее да завърши произведението преди смъртта си, той нарежда на съпругата си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (състоящ се от 138 картончета написани на ръка с корекции и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не намират кураж за това решение и текстът остава заключен в банков сейф повече от тридесет години. След кончината на майка си Дмитрий Набоков взима решение да публикува творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 година - цели 32 години след смъртта на автора. Изданието съдържа факсимилета от оригиналните каталожни картончета придружени със съответния печатен текст. Предговорът написан от Дмитрий разказва историята зад произведението.

Рецензиите са противоречиви; някои критици считат, че волята на великия писател е била пренебрегната и твърдят, че „Оригиналът на Лаура” представя Набоков в негативна светлина. Други пък вярват, че въпреки фрагментарността му, текстът все пак демонстрира гения му.

Романът е забележимо натрапчив по отношение структурата си и разглежда темите за смъртта и душата с упорито внимание според "Ню Йорк Таймс".

Според "Сан Франциско Кроникъл", това е една от най-въздействащите творби на Набоков.

„Оригиналът на Лаура” наподобява счупена мозайка; словото му блести понякога размазано или пък ни изненадва с необичайни алитерации - отбелязва "Скотсман".

Същността у Набоков представлява чудотворна плодовитост: думите без предупреждение се отделят от обичайното ежедневие като светкавици в тъмно небе осветяващи скрити стихове за копнеж и страх - казва Мартин Еймис.