Биография на глада

Гладът, разглеждан в най-широкия му аспект – като желание, мотивация и стимул – е основната тема на новия роман на Амели Нотомб. Тя я развива с характерния си лек и четивен стил, допълнен от нейното хумористично отношение към автобиографични моменти от детството си.

Физиците мечтаят да обяснят Вселената чрез един единствен закон, но това изглежда изключително трудно. Ако приемем, че аз самият съм една Вселена, то моят главен двигател е гладът. Не твърдя, че само аз изпитвам глад - той е едно от най-разпространените човешки чувства. Въпреки това смятам себе си за истински експерт в тази област. Откакто се помня, винаги съм чувствал глада.

Произхождам от заможно семейство и вкъщи никога не ми е липсвало нищо. Това ме кара да мисля, че моят глад има специфична природа – той не може да бъде лесно обяснен социално. Също така трябва да уточня какво имам предвид под "глад" - ако ставаше въпрос само за физически глад за храна, ситуацията нямаше да бъде толкова сериозна. Но възможно ли е стомашният глад всъщност да представлява по-дълбок тип нужда? За мен гладът означава ужасяваща потребност от нещо; мъчителното усещане за празнота и стремеж към реалността - там където няма нищо и можем да видим появата на нещо ново.