Един прекрасен недостатък

„Да наблюдаваш света през погледа на Лучия е все едно да откриваш чудеса и заплахи, които остават невидими за повечето хора.“ - Паулу Коелю

Холандският автор Артюр Жапен (роден 1956 г.) представя историята на известния Джакомо Казанова от напълно нова перспектива – през очите на жена. Разказът се води от името на Лучия, неговата млада и привлекателна любима, която е едва четиринадесетгодишна и с която той се разделя поради трагично недоразумение (съдбовната случайност?). Пътуваме из слънчевото италианско Пазиано, преминаваме през Венеция и Париж до мъгливия Амстердам – там двамата след години отново се срещат край каналите, а историята завършва в Америка – Новият свят, убежището на европейските авантюристи, където вероятно живеят потомците на Казанова.

С невероятна психологическа дълбочина и стилистична виртуозност романът проследява не само житейските перипетии на красивата но обезобразена Лучия, но също така ни разкрива интересни исторически факти от времето – от блясъка на венецианската аристокрация до социалните борби по време на Просвещението; описанията включват условията в публичните домове и наказателните заведения в Амстердам. Точно документираните картини за уличния живот и кръчмите около пристанището са впечатляващо vivid; хуморът при описанията на странните „експерименти“ извършвани от прогресивното френско общество добавя допълнителен цвят към повествованието.

Казанова или кавалерът Дьо Сейнгалт тук не е просто обаяние с еротични приключения; той е показан като свободомислеща личност с иновативни идеи за своето време. Надарен със забележителен интелект и чувствителност, той остава без всякакви иллюзии благодарение на циничната си гледна точка към живота. В мемоарите си Казанова споменава „несправедливостта“, причинена му спрямо младата любовница, но рядко разглежда какво става с нейния живот – този удивително драматичен сюжет близък до съвременния трилър служи блестяща основа за романа.