Мечтателката от Остенде

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Той изучава музика и литература, а след това философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след пътуване до пустинята на Хогар, където изпитва уникално преживяване. Първата му пиеса „Нощта на семейство Валон“ (1993) бързо го утвърдил като един от най-добрите съвременни френски драматурзи, а през 1994 г. получава наградата „Молиер“. Произведенията му се играят в над 40 държави по света, а част от тях са адаптирани за киното. От 1997 г. той започва да пише романи и печели награда за първия си роман през 1994 г., докато Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и цялостно творчество през юли 2001 г., както и Голямата награда на читателките на списание Elle.

В България популярността на Шмит се дължи не само на спектаклите по негови произведения, но и на изданията от Леге Артис: „Евангелие според Пилат“, тетралогията „Кръговрат на незримото“, включваща заглавия като „Оскар и розовата дама“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Миларепа“ и „Синът на Ной“, както и разказите "Одет Тулмонд" сред други.

Неговият сборник съдържа пет новели с неочакван завършек, една от които носи името "Мечтателката от Остенде". Героини са жени в средната възраст или по-възрастни с привидно обикновени животи. Както е типично за творчеството му, текстовете са написани със стилност без повърхностност; те притежават значителна човечност, любов към персонажите, интригуваща сюжетна линия достойна за трилър с впечатляващ край.