Дарий

Книгата на Виктор Поротников описва възкачването на Дарий І (около 486 г. пр. Хр.), който е цар от династията на Ахеменидите, основана от Кир Велики. По време на неговото управление Персийската империя достига своя пик на мощ.

Дарий Велики сам се определя като "приятел на добродетелните и враг на злите". Той подчертава, че не е бил враждебен или лъжлив, а винаги е действал според справедливостта, без да причинява вреди нито на силните, нито на слабите.

След кончината на Камбиз престолът заема брат му Бардия, но приближените му започват да недоволстват. В двореца се разпространяват слухове за това, че истинският цар е заменен с фалшив. Непривичното поведение на Бардия озадачава околните и предизвиква съмнения сред жените в харема. Младият Дарий заедно с няколко благородници решава да възстанови реда и успява да свали лъжецаря от трона чрез малка хитрост; баща му помага синът му да бъде избран от "боговете" за нов владетел.

Мъдрата политика и далновидността на Дарий І осигуряват стабилност в Персия. Той потушава бунтовете сред скитските племена в Централна Азия както и във Вавилон, Мидия, Елам и Египет, а също така завоюва територии в Индия.

Въвеждат се множество реформи – страната е разделена на сатрапии с установена ефективна данъчна система. Сеченето na златни монети (дарици) стимулира развитието търговията по непознати до този момент мащаби. При управлението си той реализира значителни строителства: прокара канал между Нил и Суец; построени са храмове в Мемфис; дворци в Суза; резиденцията му остава известна като Персеполис и други проекти. Царуването през времето Дaрий I представлява най-величественото време за династията Ахемениди.