Тета

В логиката на романа напълно се разрушава разграничението между миналото, настоящето и бъдещето, както и между старото и новото, живото и мъртвото. Наивно е да вярваме в съществуването на значима разлика между човека и предметите или между живота и смъртта. Преходът от едното към другото става много плавно, а моментът и мястото на този преход са недостижими... С автора ставаме свидетели на живота на множество хора от различни времена, което ни принуждава да осъзнаем относителността на времето и митичното преплитане на неговите измерения... В противовес на безвъзвратно изтичащия час стои запазващата сила – можем да я наречем памет. Под тази дума не трябва да си представяме албум с избледнели спомени, а по-скоро пространство, в което всичко вече мъртво продължава активно да участва в историите за живите.

Даниела Хордова е една от най-влиятелните фигури в съвременната чешка литература. Тя е авторка на романите “Двойно начало” (1991), “Какавиди” (1991) и “Тета” (1992), които образуват трилогията "Изтерзаният град", както и “Денят на Перун” (1994) и “Изгубените деца” (1997). Освен това пише литературни теоретични произведения като "По следите на романа" (1989), "Инициационният роман" (1992) и "Тайните места" (1994). През 1999 г. нейният роман “Двойно начало” бива публикуван в България.

“Оказах се в тъмна непроходима гора. Не знам как попаднах тук нито кога загубих пътя; блуждая из тези диви незнайни места. Спускам се надолу по склона. Изведнъж виждам хищника — той ме наблюдава втренчено. Задръства ми пътеката край потока — извора на реката. Ужас ме обхвана, но все пак слизам още по-долу; краката ми дълго време хлъзгат по стръмния кален склон докато уловя храстите с ръце.
Тук срещам мъж с дълга пурпурна тога; държи открита книга: “Имай милост, който й си ти - човек или сянка! ‘Non oumo, uomo gia fui.’ ‘Vissi a Firenze.’ 'С голяма почит пазя твоята Комедия.' Говоря чешки език , но той разбира мен; аз разбирам тосканския му диалект.” 'Tu mi segui, io saro tua guida…' Той тръгва напред - следвам го.
Денят преминава – стъмняват се небесата…”
— Даниела Ходрова