Мъртви души

Гогол е един от най-загадъчните руски автори, за когото все още не е направено достатъчно, за да бъде напълно разбран. Той изглежда по-мистериозен дори от Достоевски, който сам се е опитал да изрази сложността и противоречията на своя дух. В произведенията му ясно личи борба между доброто и злото. Напротив, Гогол оставя част от себе си недостъпна и носи в гроба си някаква неразкрита тайна; в него има нещо ужасяващо.

Той е единственият руски писател с усет към магизма, представящ тъмните и зли магически сили чрез своето творчество. Вероятно това влияние идва от Запада, особено католическа Полша. Неговите разкази са изпълнени със страховито възмездие под формата на магизъм – същият такъв можем да открием в „Мъртви души“ и „Ревизор“. Гогол притежава уникално усещане за злото с несравнима сила; той не намира утешение както Достоевски в образа на Зосима или връзката с майката земя. Не присъстват спасителни символики като лепкавите листенца - той остава без защита пред демоничните фигури около него.

Старото поколение критици изобщо не осъзнават ужаса в художествеността на Гогол. Как биха могли? Рационалистичното просвещение ги предпазваше от приемането на такива тревожни явления. Критиката ни бе твърде "прогресивна", тя игнорираше демоните и използваше творчеството на великите писатели само за свои прагматични обществени цели.

Досега никога не беше чувствала ужасът при четене на Гогол критика извън традиционната школа – В.В. Розанов например го вижда през друга призма и макар че няма симпатии към него, признава таланта му като художник на злото...