Якоб фон Гунтен

„Якоб фон Гунтен“ е един от най-забележителните романи на европейския модернизъм, в който нежността и иронията служат като оръжия срещу обезличения свят. Главният герой, младият ученик Якоб, постъпва в необичаен институт за слуги, където се обучава „да бъде нищо“. В тази парадоксална философия на смирение Роберт Валзер изследва пределите на човешкото достойнство в общество, което унищожава индивидуалността.

Валзер въвежда нова форма на разказване — вътрешен монолог, изпълнен с абсурдност, нежност и самоирония; тук реалността се преобразува в съновидение. В своето "училище на нищото" той предвещава бюрократичния кошмар и духовната безжизненост на идващата епоха.

Франц Кафка вижда в „Якоб фон Гунтен“ не просто близък дух, а свой вдъхновител. Много от темите, които по-късно ще оформят произведения като „Процесът“ и „Замъкът“ — чувството за вина без престъпление, безличната власт и абсурдният ред затрудняващи човешкото достойнство — вече са налице тук в малкия свят на Института Бенжамента.

Но все пак романът не е история за отчаяние; той представлява тих бунт против установените порядки. Валзер трансформира отказа в свобода, покорството — в форма на изкуство и намира утеха във всичко ненужно. Поради това този роман остава актуален дори днес: той предвещава Кафка както чрез отражението си върху него така и като самостоятелен връх в стремежа да се открие величието даже там където изглежда че го няма.