Апокалипсиси: Пророчества, култове и милениаризъм

В писмо до своя приятел Тимотей, апостол Павел посочва признаците, които предшестват последните времена: „...хората ще бъдат егоисти, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници; непокорни на родителите си, неблагодарни и нечестиви. Те ще са недружелюбни и непримирими, клеветници и невъздържани; неукротими и недобродушни; предатели безсрамно надменни – повече любещи удоволствия отколкото Бога..." В този контекст е напълно разбираемо защо всяка историческа епоха има своите апокалиптични визии.

През вековете юдео-християнската интерпретация на Апокалипсиса - вярата в края на света и времето за разрушаване на Злото чрез Второто пришествие на Христос - била възприемана буквално като предупреждение. Апокалиптичните пророчества вдъхновили кръстоносните походи, научния напредък, произведенията на изкуството както и пътешествията като тези на Колумб. Дори аболиционистите от деветнадесети век били мотивирани от убеждението за наближаващия Страшен съд.

Юджийн Уебър проследява хилядолетната история на тези видения – от Заратустра до наши дни – анализирайки културния и религиозен фанатизъм съпровождащ апокалиптичното знание. Той разглежда как този фанатизъм е бил маргинализиран през годините и как се е завърнал в съвременността. Проблемите в нашата ера имат дълбоки корени назад във времето. Въпреки че влиянието на християнското духовенство и мистицизма значително намаляло през последното столетие, краят на двадесети век предлага множество нови апокалиптични перспективи. На прага новия милениум Юджийн Уебър ни предоставя задълбочен преглед върху човешките страхове и надежди - вярванията ни често подценявани или игнорирани.