Билет за връщане

Вече три часа вървяхме по пътеката към границата. Дъждът ставаше все по-силен, а вятърът също не отстъпваше. Бях се споразумял с водача да ме преведе за 1000 франка. Докато се опитвахме да преминем през храстите, той ми каза, че ще бяга с мен, тъй като имал роднини в Германия. Изведнъж той спря и обяви: „Ето я браздата. Но ще дойдем друг път, защото са изпуснали кучетата и това означава, че може да стреляне.“ Не от смелост, а от страх да не пропусна шанса си втори път, заявих категорично: „Не се връщам!“ Водачът не знаеше за моите 80 боксови мача и че никога не съм се отказвал досега. Той отвърна: „Добре – следвай звука на реката; тя ще те заведе до Сърбия.“ Разстоянието между ждрелото на река Ерма и френския ми паспорт беше 3000 километра и срок от 20 дни.

До този момент два пъти бях посещавал френското посолство. При първото ми идване получих покана с уведомление за правото си на френско гражданство благодарение на кръвната връзка с Франция. На втория визит след две години военна служба поисках своя френски документ за самоличност. Консултантът ми обясни, че паспорт мога да получа само във Франция и добави със сарказъм: „Не си правете иллюзии, г-н Чеков! Франция няма да започне война срещу България заради вас!“ Тогава осъзнах ясно истината: свободата не е дар; тя трябва да бъде заслужена.

Божидар Чеков е родом от дунавския град Лом. Когато бил десетгодишен, семейството му се мести в София, където завършва Полиграфически техникум "Юлиус Фучик". Първоначално публикува статии във вестник "Трудово дело", който представлявал трудовите войски; работил е още за "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г., Божидар Чеков става най-младият автор сред публикуваните разкази в месечника организиран от "Вечерни новини". Активно спортувал е и печели различни юношески шампионати по бокс както на градско ниво така и републиканските.
След окупацията на Чехословакия от СССР - която сложила край на надеждите породени от Пражката пролет из целия Източен блок - Божидар успява успешно да избяга във Франция. Завършил Полиграфически институт “Естиен” в Париж и повече от четиридесет години работил в сферата на печатната индустрия . Награждаван многократно за своите граждански ангажименти и успешната кариера , бил избиран като съдебен заседател , носител е даже златен медал за “Почтеност”. До падането на Берлинската стена редовно публикувал свои материали в дисидентското списание “Бъдеще”, ръководено от Ценко Барев.