Централна емисия

Тази творба е изпълнена с образи и представлява сетивна вселена, в която основният акцент пада върху „ние“. Не става дума само за индивидуалната борба на човека срещу космоса или смъртта – а по-скоро за нашата взаимовръзка, която устоява, не се предава и здраво хваща двете страни на голямото разделение. Дъхът на дървесината носи аромати на вино, смъртта напомня за майка, а ръце излизат от облаците – утешителен свят, който вдъхновява доверие. Този свят е едновременно мрачен и благосклонен; той не се нуждае от идеализиране, за да продължи да обича.

Зорница Христова

Книгата разглежда същностните основи на човечността и нейното устойчиво присъствие. Чрез уникални стихотворения-реквиеми тя разкрива внезапно дълбочината на значението. Това е безпощадно произведение, което чрез белезите от лични загуби и грижливо запазени спомени поражда усещане за заличаване на рани без упойка. В тази книга смъртта и отсъствията не вземат нищо обратно; напротив - те добавят стойност към всеки един от нас и милионите като нас "забити в живота".

Йордан Велчев