Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна фигура в френския персонализъм, който се разглежда не толкова като система или учение, а по-скоро като интелектуална позиция, акцентираща на значението на човешката индивидуалност. Той също така основава теоретичния орган на този подход – списание „Еспри“. Неговото произведение „Персонализмът“ излиза за първи път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Университетската преса във Франция и е преиздавано многократно. В него можем да намерим уникален синтез от ключовите идеи на философа, който е наречен „Сократ на ХХ век“.

„Човек може да живее подобно на вещите. Но тъй като той не е предмет, такъв начин на живот му изглежда като отстъпление: именно това представлява 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' у Киркегор, 'неавтентичният живот' при Хайдегер и 'отчуждението' у Маркс; Сартр го определя като 'недобросъвестност'. Човекът на развлечението съществува сякаш извън себе си и погълнат от външните суети: той става пленник на своите желания, функции, навици и връзки с света около него. Такъв живот е непосредствен - без памет, цел или самоконтрол - което всъщност означава екстериорност и вулгарност в човешкия контекст. Личността започва да се развива със способността да прекрати контакта със заобикалящата среда; важното е да овладее себе си и да се концентрира върху един център.“