Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой." - Простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената.

"Ще те убият, Тадеуш," предупреди той с тревога. "Дворянството вече избяга – тази нощ дори теб ще забравят? Всичко дворянско ще бъде унищожено." Видях един да коленичи и да пие от кръвта в канавката... Виж! Виж! Войниците идват! Войни…" След това рухна безсъзнание.

В разпадаща се Австро-Унгарска империя, група благородници остава затворена в своя луксозен дворец, неосведомена за жестоката реалност около тях в началото на 20-ти век. Обгърнати от цинизъм и гордост, те не чуват звука на барабана, който предвещава Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания именно тогава границата между света на живите и мъртвите отслабва; злите духове нахлуват свободно сред нас по време на този магически период, когато всичко е обърнато с главата надолу — господари и слуги си разменят ролите.

Нацисткият режим забранява „Валпургиева нощ“ от Густав Майринк – един от най-интригуващите автори на Европа през ранния 20-ти век. Произведението за първи път излиза преведено на български от Любомир Илиев.

Разказът проследява възхода на бунта срещу упадъчната властваща класа в Европа, подтикван както от обикновеното население, така и от призраците на миналото.
Историята съчетава митология и политика до апокалиптичната кулминация в романа, където бунтовниците следват барабана изработен от човешка кожа — символизирайки настъпването на нова ера."