Дневникът на сатаната

Ако твърдя, че дяволи не съществуват, ще те заблудя. Но и ако кажа, че са реални, отново ще ти излъжа... Разбираш ли колко е сложно и безполезно всичко това? Дори за моето ново човешко въплъщение, което започна преди десет дни на Земята, трудно мога да обясня нещата по разбираем начин. Първо трябва да се освободиш от представите си за любимите ти космати и рогати създания с крила, които изплюват огън и превръщат глинени предмети в злато или старци в привлекателни млади хора – а след всичките тези фокуси просто изчезват. Запомни: когато решим да стъпим на твоята земя, ние сме принудени да приемем човешка форма. Защо е така ще разбереш след смъртта си; но засега знай: аз вече съм човек като теб. Не мириша на козел – а на приятен парфюм! Можеш спокойно да ми подадеш ръка без страх от одраскване – грижа се за ноктите си точно както ти.

Из „Дневникът на Сатаната“