Портретът на Дориан Грей (ново издание)

Когато романът се появява, той предизвиква множество противоречиви реакции. Както е отбелязано в предисловието: "Ако критиците имат различни мнения, творецът остава верен на себе си". Оскар Уайлд разяснява собственото си отношение към персонажите в произведението си с думите: "Смятам, че съм Базил Холувърд, другите смятат, че приличам на лорд Хенри. Но аз бих искал да бъда Дориан Грей – може би в друго време."

Процесът по написването на "Портретът на Дориан Грей" до известна степен е резултат от случайност. По време на една вечеря между Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл с американския издател Дж. М. Стодарт те получили предложение да напишат нещо за списание "Липинкотс мънтли". Конан Дойл споменава: "Тогава Уайлд създаде 'Портретът на Дориан Грей', несъмнено високоморално произведение, а аз написах 'Знакът на четиримата'." Романът излиза през юли 1890 г., като реакцията от страна на критиката е мигновена: "Името на Уайлд стана символ за всичко нездраво", а английската публика е потресена от строга оценка над нравствеността и естетическите възгледи в контекста на кризата в края на века. Чрез остроумните парадокси и динамичните диалози Уайлд поставя под въпрос артистичните амбиции и обществените норми във пуританска Англия, показвайки отражение върху своето поколение; реакцията обаче била шокираща и отрицателна.

Въпреки това оценките за романа не са само негативни – теоретикът по изкуство Уолтър Пейтър го нарича “истински жив”. Самият автор казва: “Знам единствено, че ‘Дориан Грей’ е класика…” Класическият характер му придават вдъхновенията от предходници като Кийтс, Флобер и Пейтър според признанията му от интервю през 1895 г.: “Ако пренебрегнем древногръцката и латинската литература.” С присъщия си антиреалистичен индивидуализъм Оскар Уайлд заключава: “Животът представлява отрова за изкуството.”

Все пак животът и смъртта на героите в "Портретът на Дориан Грей" показват колко труден може да бъде пътищят към самопознанието.

Въпреки че романът първоначално изглежда като защита срещу хедонизма - позиция чрез която Уайлд играе ролята както eстетичен наблюдател така историк - той остава ненадминат майстор-разказвач. И вече повече от сто години новите поколения читатели продължават да търсят решения относно вечната дилема зададенa от него: „Какво значение има човек да спечели целия свят ако загуби душата си?“