Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които формират знаковото за края на 20-ти век произведение на американския модерен класик Пол Остър (публикувано през 1986 г.), се движат по границата между различни жанрове. Някои критици дори ги определят като част от детективската литература. Всяка от тях проследява процеса на постепенно разпадане на главния герой. Детективът в тези истории е обсебен от фикс идея, която руши целия му предишен живот. В едната новела той е криминален писател, който започва собствено разследване; във втората става дума за детектив, следящ писател; а третата разглежда опитите на един автор да открие приятел от детството, след като последният го назначава за изпълнител на литературното си завещание. Произведението на Остър е толкова многопластово и достъпно за читатели с разнообразни интереси и културен опит. Може ли то да бъде определено като металитература или мета-криминале? Или пък просто авторът експериментира със стила? Вероятно и двете.

Въпреки това „Нюйоркска трилогия“ остава неразривна част от криминалния жанр, но високото качество на творбата я прави обект на непрекъснато внимание сред литературните критици до наши дни. Те я описват като „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична интерпретация на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста срещу "твърдия" или "черния" роман), както и „малки стъклени пъзели“ и хибрид между детективската литература и "новия" роман. Според критиците, Остър може да бъде сведен към постмодернистичната категория поради влиянието му от класическите течения в американския постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Независимо как точно бива класифицирано произведението обаче, то остава едно от най-великите четива в съвременната литература.