Тревожни години

Пийт Таунзенд започва с концепцията за опера, но в едно интервю споделя, че трансформира историята в "психологически роман". Разказвачът Луис Докстейдър, който е интересен персонаж – начетен, остроумен и не напълно надежден – работи като търговец на картини. Той представя художници "аутсайдери", сред които се отк突ава Пол Джаксън, бивша рок звезда, която преминава през психологически срив и се оттегля в уединение. Там той пресъздава своите апокалиптични видения върху платна. Главният герой Уолтър, кръщелник на Луис и млад музикант, почти физически усеща реакциите на публиката си. Това го води до значителен финансов успех, но същевременно му пречи да остане активен на сцената. Луис решава да свърже Пол и Уолтър с надеждата опитът им да помогне на младежа да интерпретира натрапчивите си фантазии и страхове.

Авторът отделя особено внимание на женските персонажи. Всички те са силни и красиви жени, които защитават своето място както до партньорите си, така и самостоятелно. Една от тях е млада ирландка; тя поема инициативата след инцидент със своя баща в защита на сестра си и разказва историята с цел да внесе ред сред многото догадки — разказвачът вече е изтощен от безбройните обрати в сюжета.