Страстите според Г.Х.

"... трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

Влизането в едно напълно обикновено пространство отключва поток от мисли, в който героинята Г.Х. започва да потъва в вихрушка от значения, времена и идентичности. По време на това пътешествие тя освобождава себе си от оковите на личността, социалните ограничения и заблужденията относно самата нея и другите, което ѝ позволява да се доближи до своята истинска същност и може би дори до скритата истина за своето съществуване. Тя преминава отвъд измамното знание и излиза духовно трансформирана с ново усещане за реалността и обновена перспектива към света - почти недостъпна за човешкия език. Лиспектор поставя читателя в ролята на неназован слушател, към когото Г.Х. се обръща с надеждата за подкрепа по време на разказването си; а когато я доведе до място на откровение, сама предоставя опора."