Приключения за летящи, пълзящи и четящи

Комарите са наистина досадни същества, знам. Особено през лятото. Не мога да кажа какво им се случва зимата и защо не ги забелязваме тогава, но вероятно отлитат на юг, подобно на много други видове. Може би дори изпадат в зимен сън. Учени все още обсъждат това явление, но е ясно – комарите обожават летния сезон.

Как може човек да не харесва лятото?! Аз например не съм комар, но изключително ценя топлото време. През този период хората често си почиват, ходят на ваканции или просто релаксират по свой собствен начин. За комарите обаче лятото е активно време за работа.

Какво точно правят комарите? Хмм! Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Те играят множество роли в природата. Например, има "изследователи" сред тях – те търсят нови места с храна и откриват нови територии за хранене. Комари-дегустатори пък опитват различни видове храни и поставят оценки върху тях. А "пътешествениците" рискуват дълги пътувания до далечни места без гаранция за завръщане; затова получават уважение от другите комари - техните приключения служат като уроци за останалите.

Разбира се, сред тях има и артисти – певци, музиканти и художници...

Комарците-музиканти са най-забележителните във всяко общество! Сигурна съм, че поне веднъж сте присъствали на „концерт“ организиран от тях особено когато условията са подходящи: лежейки удобно в леглото си и потънали в сладки мечти… В момента когато светлината отслабне максимално и настъпи тишината започва романтичната симфония от звуци – „Бъз-бъззз-зън-зззън!“. Тази мелодия често продължава цяла вечер през лета и само истинските любители успяват да я слушат докрай. Всеки такъв концерт завършва с бурни аплодисменти под формата на „пляс-пляс“ или „шляп-шляп“ в мрака... Понякога известните изпълнители биват призовавани повторно за бис след края; последвалият encore включва още бизззания до зори.

Все пак разумният артист знае кога трябва да сложи край на представлението - запалването на лампата е ясна индикация за него да напусне сцената до следващия път.

Из “Рапсодия в тъмно”