Уча се да живея

Ако едно стихотворение наистина е успешно, то притежава знания, които надхвърлят тези на автора. Какво се съдържа в моите стихове? В тях хората обикновено извършват ежедневните си задължения и често не настъпва нищо забележително. Цялото това съществуване изглежда като безкрайно въртене на едно място, без изненада. Но въпреки това се усеща драма: какъв е смисълът на всичко? До каква степен човек може да бъде свободен в своя живот и до колко не? Къде минава границата между вината и невинността? В крайна сметка всеки е нещастен. Спомням си, веднъж показах едно свое стихотворение на някого и той попита защо го считам за поезия. Отговорих му, че тя предизвиква затруднение в гърлото ти; ако не те натъжава, значи имаш нужда от нещо различно – пусни друга плоча.

Сега съм на 45 години и се наричам речния поет.
Каквото и да означава това,
трябва да го взема под внимание,
поне за себе си.
Поет съм на реката; живея от левия бряг на Дунав,
унгарец с навика да пуша.
Всеки има своите трудности.
Впрочем нямам намерение да се оплаквам,
по никакъв начин,
само гледам през прозореца
и виждам Дунав.