Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

Зная, че никога не съм се подготвял за написването на значимата книга, в която ще изразя всичко. Писателят осъзнава, че е невъзможно да сподели всичко и само начинаещите или специалисти от периферията на литературата мечтаят да напишат велики произведения. Бях убеден, че сред всички ненужни творби, които произтичат от неспокойната и нечиста съвест и все пак са неизменна част от живота ни, един ден ще успея в някой ред или пасаж да изразя онова, което никой друг не може да предаде вместо мен. Очаквах моите думи да не бъдат особено интелигентни или шокиращо оригинални; вероятно с времето те ще бъдат формулирани като клише. Защото както в реалността, така и в литературата най-същественото послание – онази идея или мнение, които истински представят човека – обикновено са твърде простички.

Шандор Мараи

"Изповедите на един буржоа" несъмнено представляват най-доброто произведение на Шандор Мараи, който мнозина считат за най-влиятелния унгарски автор през XX век. Тази стилно оформена автобиография от 30-те години носталгично възражда буржоазния дух на Европа – дух, който безвъзвратно се разпадна след стрелбата в Сараево през 1914 година. Не случайно именно с това завършва първата част на книгата.

Втората част променя жанра и проследява емигрантския живот на космополит: Германия, Париж, Флоренция и Лондон. (Този период като космополит и изгнаник продължава до 1989 година – годината когато 89-годишният Мараи сам приключва живота си в Сан Диего.) В повествованието постепенно навлизат фигури като Цвайг, Унамуно , Томас Ман и Пикасо - личности натоварени със задачата да запазят духа на европейската цивилизация срещу растящия тоталитаризъм. По този начин творбата на Мараи става свидетелство за последните дни на една епоха непосредствено преди нейното окончателно залезе.
Пламен Антов

Книгата е включена в поредицата "Модерна европейска проза", публикувана от издателство Ерго."