Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература придобива съвременния си вид преди по-малко от сто години, между 20-те и 40-те години на ХХ век. Въпреки това, нейната независима история започва поне един век по-рано – още преди страната да обяви своята независимост през 1821 г.

Настоящата антология е първият опит за систематично и изчерпателно представяне на началото и развитието на мексиканската проза в този важен период. Мексиканските автори ще водят читателя през неизследвани исторически пътища, докато се стремят към осъзнаване на новоизградената нация. Духът на позитивизма ще се сблъска с дълбоко религиозното традиционно мислене, а вътрешната трансформация ще премине през съвременното разбиране за света около нас. Запознаването с ключовите фигури от първи век ще започне с „бащата“ на латиноамериканската литература – автора на „първия роман в Новия свят“, Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди. Заедно с известни личности като Игнасио Алтамирано ще бъдат включени и забравени майстори като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио стартира своите литературни произведения само десетилетие преди популярния Мануел Гутиерес Нахера; обаче тяхното творческо наследство може да бъде възприемано като два бряга на една река – отделни, но неразривно свързани помежду си. Идеите от западния свят ясно проникват в Мексико чрез малко познатия Ефрен Реболедо, но историческите промени ги игнорират дори когато става дума за утвърдени имена като Амадо Нерво. На финала търсенията за автентично изразяване на мексиканската идентичност, разкъсвана от войни и диктатури през този "първи век", изграждат мост към по-сигурен свят, оставяйки ни наследство със значими послания - едновременно радостни и тъжни.