Самопризнанието в българския наказателен процес

Цветомир Панчев е специалист с докторска степен по наказателен процес и магистърска квалификация в областта на европеистика. Той е работил като адвокат в Софийската адвокатска колегия и е автор на редица статии и доклади, свързани с наказателнопроцесуални теми, които са публикувани в рецензирани български юридически списания и научни сборници, включително от международни конференции. В момента заема длъжността заместник-директор на дирекция „Български документи за самоличност“ към Министерството на вътрешните работи.

Анализът на нормативната уредба относно самопризнанията в контекста на наказателния процес показва неговата сложна природа и функции. Например, при обвинителния тип процедура обвиняемият играе ключова роля, което води до наличието на законови гаранции против принудителното получаване на самопризнания. Напротив, следственият (инквизиционен) подход акцентира върху формалните доказателства, където самопризнанието се счита за основно доказателство. Това подтиква разследващите да търсят признание независимо от обстоятелствата, превръщайки обвиняемия от активен участник в пасивен обект.

Процесуалните гаранции предвидени в настоящия Наказателнопроцесуален кодекс - като презумпцията за невиновност, правото на защита и достъп до информация относно производството - служат за защита правата и интересите на обвиняемия дори когато той решава да даде самопризнание.

Въз основа на направените наблюдения са предложени конкретни изменения de lege ferenda с цел уточняване и усъвършенстване на съществуващото национално законодателство, което подчертава приложимостта на изследването.

Авторът