Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

В резултат на Втората световна война, две държави с противоположно влияние и значение в международната политика заемат различни позиции. Това несъмнено влияе на техните дипломатически възможности. Зад маската на общата идеология, „дълбоките чувства“ от приятелство и братство всъщност служат само като прикритие за прагматични цели и интереси. България и Югославия реагират по различен начин спрямо съветския фактор, което е отражение на тяхната степен на зависимост от него. Под претекста на „идеологическото единство“, съветските архитекти се опитват да формулират двустранните отношения в контекста на своята стратегия за влияние и контрол над Югоизточна Европа. Тази сложна мрежа от исторически условия, властови амбиции, политически намерения и идеологически зависимости движи процесите, които определят динамиката между България и Югославия, особено относно ключовият македонски въпрос.

Изследването има за цел да проникне дълбоко в характера на взаимоотношенията между двете страни през този период. Авторът предоставя контекстуален фон относно историческите реалности в Югоизточна Европа, върху който се изграждат политическите връзки между България и Югославия.

Книгата предлага задълбочен анализ на събитията преди 1947 г., стремейки се да разясни как тези сложни и противоречиви политически отношения са били оформени.

Разбирането им всъщност допринася към цялостното осмисляне на региона Югоизточна Европа.

Димитър Петков е доктор по история със специализация в Белград, Сърбия, където изследва дипломацията в региона след Втората световна война както и българо-югославските отношения. Той е автор на множество студии относно съветската политика в района през този период както и взаимовръзките между България – Югославия και СССР – Югославия по време или след конфликта.