Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е значима фигура в българската филология, литература и политика. Той е един от основателите на Висшето училище в София (сега известен като Софийски университет), професор по литературна и културна история, както и главен редактор на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и редактор на списание “Български преглед”.

Като министър на народното просвещение той създава амбициозна програма за културно образование, с която иницира създаването на множество културни институции – Народния театър в София (1904), Етнографския музей (1906), Музикалното училище, Института за слепи и много читалища. Той активно защитава българската национална кауза и оставя значителен научен следа.

Известното историческо произведение на Иван Шишманов включва обширна студия с откъси от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

В него се разглеждат топографията на римския път от Белград до Цариград през различните исторически периоди; знаменитите кервансараи; общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии спрямо християнското население в балканските части под османска власт; както и ежедневието в градове и села, традиции, облекла сред другото.

Текстът е публикуван в "Сборник за народни умотворения, науки и книжнина", том IV през 1891 г., страници 320-483.