Бури от стомана

„Бури от стомана“ е една от най-забележителните творби, свързани с Първата световна война, вероятно дори най-влиятелната. Тази книга не пропагандира мир и няма личен манифест. Не се опитва да обясни „защо“, а само отговаря на въпросите „кога“, „къде“ и „как“. В текста почти не се обсъждат политическите аспекти на конфликта – липсват анализи за последствията и стратегиите в битката. Разказът започва с пристигането на деветнайсетгодишния Ернст Юнгер в Базанкур на 27 декември 1914 г., а завършва четири години по-късно в Германия, където той се възстановява след раненията си като награждаван лейтенант и най-младият носител на ордена Pour le mérite. За него войната е всичко; нищо друго не съществува.

Този мемоар е силен, искрен и открит, често дистанциран с нотка на ирония. Той разкрива не само примитивната жестокост на военните действия, но също така изразява респект към тях – всичко това през погледа на един обикновен солдат. Ернст Юнгер – млад, патриотично настроен и смело наблюдателен – вижда войната както като национален конфликт, така и като лична борба. Раняван седем пъти и участвайки в множество атаки срещу врага като офицер, той става свидетел как много негови другари загиват под ударите на куршуми или експлозии. През целия си живот Юнгер многократно се връща към темата в „Бури от стомана“. Това е произведение, което ще продължи да буди интерес у нас също толкова много години напред.