Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 408 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-09-15 |
ISBN: | 9789542832454 |
SKU: | 95586670007 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 359 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Доц. д-р Ива Пушкарова е уважаван изследовател в областта на правото и преподавател по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Академията на Министерството на вътрешните работи, а също така постоянен лектор в Националния институт на правосъдието.
Монографията представя обобщение на нейния опит и становища като председател на Комисията по помилването през периода 2012–2017 г., когато бяха реализирани реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика.
Помилването се разглежда чрез задълбочен анализ на случаи след 1945 г., които за пръв път са систематизирани за читателя. Чрез познания от различни хуманитарни области е изградена координирана система от критерии, която оценява приложимостта и типа помилване, разрешава конфликтите му с други юридически институти и определя най-справедливото решение сред алтернативи при сложни житейски ситуации. Книга предлага прозрения относно цялостното влияние на правната система върху осъдените лица и насърчава размисли за значението на наказанието и поправянето чрез фокусиране върху конкретни човешки истории и процеси в правосъдието.
„Помилването не представлява простителност за извършеното деяние. То не отменя вината у осъдения. Намалява или прекратява репресивността само защото тя е твърде тежка, а не защото не е основателна или законна. Помилването не идва от лична симпатия към осъдения, а е акт, който уважава принципа над формалната неизменчивост на наказанието.“
„Молителите образуват общност с незабелязана социална стойност. Тези хора живеят под сенките на обществената съвест; те носят дълбок човешки опит и моралност, каквито останалите членове нямат. Те представляват безценен източник знания за човечността – знание без което истинската хуманност би била невъзможна. Личният им опит потвърдително показва предимствата да водиш живот без престъпления. Намирането им назад към нормалността трябва да бъде обществени успех, посрещнат с признание и доверие във свят без повторно извършване на престъпления.“
.
.