Св. София Ч.1: Надписи-графити на кирилица и глаголица

В съвременния свят графитите често се възприемат като разрушителни и антисоциални, но това е само актуалната представа за тях. През Средновековието те са изпълнявали функцията на словесна молитва и били считани за нещо нормално. Много от графитите не са дело единствено на млади хора от маргинални социални среди, които търсят лична изява или „маркират” територия; всъщност, те идват от представители на различни обществени слоеве. Възможно е да се видят графити по стените на сгради, оставени както от миряни, така и от клирици и поклонници, които записвали имената си в надеждата за спасение чрез постоянството им в свещеното пространство на църквата. Тези надписи представляват непредсказуем текст – когато човек приближи до стената, едва ли очаква да открие написано послание там. Вероятно през вековете празните стени винаги са вдъхновявали някого да напише или нарисува нещо върху тях - подобно на съвременния "Фейсбук". По този начин тези пространства стават платформа за спонтанна самореализация и изпълнението им с графити може да бъде разглеждано като форма на социална мрежа. Целта на настоящата монография е да представи 91 кирилски надписа-графити и един глаголически такъв, намерени по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София”. За първи път тези надписи са систематизирани и подробно проучени от доц. д-р Тома Томов - известен като „жителя на Константинопол”.