Нещо човешко

В произведението си „Нещо човешко” Павел Поторочин ни потапя в свят, където реалността и фантазията се преплитат. Подобно на творбите на Маркес и Радичков, романът излъчва интелект, доброта и дълбочина, провокирайки размисли и емоции – както тъга, така и радост. Той е създаден за читатели, които ценят качествената литература и умеят да запазват в себе си тази радост през трудните моменти от живота – като самотата или смъртта, но също така надеждата и вечната любов.

„Тишината е присъща за човека; първоначално Господ е дал на всеки по една собствена тишина. Оттогава насам всеки човек притежава своя част от нея. Това няма да се промени нито с появата на грамофона или радиото; шумът всъщност подсилва значението на тишината точно толкова, колкото раждането предизвиква смъртта. Човекът осъзнава смъртта само когато погледне тишината право в очите. Онзи пък, който чува тишината, разбира всичко.”