Книга за театъра

Тази книга е чакала цели сто години, за да се срещне с читателите си, като Първата световна война е попречила на това. След края на конфликта авторът й напуска Русия. Кой би носил ръкописи в момент на спасение? Той пристига в България и изживява "сладостите" на живота на емигрант. Но любовта му към театъра надделява: през 1922 г. основава първия Камерен театър не само у нас, а и по света в Пловдив. Владимир Василев го кани да работи в Народния театър, където консултира спектакли и репертоар, както и преподава в училището при театъра, което посещават най-известните ни актьори.

Пьотър Ярцев, драматург и един от водещите руски театрални критици, сътрудничи с големи имена като Станиславски, Майерхолд и Комисарджевска... Той става свидетел на значителната трансформация в театралния живот през началото на миналия век. Докато много хора се съмняват или не разбират промените около тях, той осъзнава случващото се и пръв оценява смисъла зад тази революция – когато "актьорите стават аксесоари", а "аксесоарите - актьори", възниквайки модерният театрален спектакъл с използване на всички сценични изразни средства; ражда се новият европейски театър. Пьотър Ярцев е неговият първи защитник и популяризатор.

"Книга за театър" притежава уникален характер не само благодарение на дълбоката мъдрост на автора си, но също така заради съдбата си: никога преди това неиздавана в родината му, тя успя да достигне до своите читатели едно столетие по-късно тук – в България.