Езичници

Последният роман на Д. Гьоч е публикуван на немски език с названието „Сърце от пясък”, въпреки че авторът първоначално желаел да го нарече „Езичници”. Както в много от предишните му творби, тук също се преплитат политико-философски теми с лични конфликти, които произлизат от глобализацията и срещата с различността. Произведението „Езичници” представлява парабола за разпадането на утопиите или символизира мигновеното възраждане на фашизма, който нахлува обратно чрез страха и подхранва недемократичните режими. Страхът присъства и в бежанския лагер, разположен някъде в Западна Сахара. Въпреки наличието на международни наблюдатели и войници на ООН, там цари атмосфера изпълнена с параноя, недоверие, отчаяние и мизерия – болести, проституция и контрабанда са част от ежедневието.

В сложната динамика между хората в лагера загиват политическите амбиции и хуманитарните усилия, а човечността остава поставена под въпрос. Осъзнали своите постоянни провали, западните наблюдатели стават "езичници" – това е алегория за краха на европейските идеали и ценности.