Византийското богословие през XIV в.

В настоящата книга се анализира ключовият аспект на византийското богословие през XIV век – концепцията за Божествените енергии, която достига своята завършеност по време на паламитските спорове и играе важна роля в учението на Православната църква. Чрез документи, открити от автора, се установява, че тези спорове оказват влияние и върху България. Предлага се хипотеза относно църковнополитическия контекст на тяхното отражение у нас.

Изследването обхваща също така начина, по който томистките текстове са приети във Византия през XIV век и реакцията на византийската теология спрямо тях. Тома Аквински не само е възприет като един от водещите западни богослови, но също така представлява основен защитник на римокатолическата доктрина. Затова неговите критици в източната традиция оценяват пътя на православната религия и защитавайки своето верско самосъзнание, подчертават уникалността на собственото си богословие. По този начин критиката срещу Тома става последният акцент в византийската теология преди падането на империята. Дискусията за Божествените енергии остава централна част от православната идентичност и продължава да има значение до днес.