Операция "Марсов венец"

Изкушението да видим реални личности в персонажите на "Операция 'Марсов венец'" е силно, но авторът ясно подчертава, че "всичко в тази книга е плод на неговото въображение и всякакви съвпадения с действителни лица и ситуации са случайност". Разбира се, не бива да позволяваме да бъдем заблудени, тъй като определени събития и фигури в романа изненадващо напомнят за скандали от близкото минало. Въпреки това творческата интерпретация добавя или променя истината, така че този динамичен роман не може да бъде наречен документален. Документални обаче са духът на времето, мутренската среда и диалозите, които звучат като езика от зрял социализъм; цинизмът и лицемерието у политиците, олигарсите и магистратите също присъстват тук. Романът успява да избегне морализаторство и открити осъждания над героите си - всички те попадат в категорията "отрицателни". Лесно е да се съдят действията им; много по-трудно е просто наблюдавайки дистанционно. Именно такъв подход избира авторът. Главните герои - генерал Смилов и килърът Йото със сигурност няма да намерят спасение след смъртта си, но техният образ включва сложността на човешкия опит с всичките му противоречия. Единствено детето с "пеперудена болест" изглежда положително геройче – то символизира крехкото бъдеще във вредната атмосфера около него. Накрая обаче остава надеждата за очищаване.